Система за подпомагане на клиничнии решения за персонализирано въстановяване след COVID-19 и он-лайн инструменти за самоучастие в здравните грижи

1. База данни:

1.1. Идентифициране и събиране на информация относно:

а) Научните съобщения, релевантни към темата за рехабилитация – от достъпните източници;

Наети експерти събират статии и публикации (включително и снимки), класифицират източниците и посочват линкове към тях, за да могат медиците да се запознаят с научните съобщения.

Избрана част от информацията се превежда ни се прави достъпна през сайта.

б) Ключовите наблюдавани последици, върху всяка от системите на човешкия организъм (или симптоми?) и кои клинични параметри следва да се измерват за контрол на тези поледици – чрез изследване степента на консенсус на експерти и експертни становища относно значимостта на всяка от наблюдаваните и съобщени в научната литература последици (или симптоми?);

в) Възможните физиотерапевтични интервенции върху всяка от идентифицираните последици – чрез изследване степента на консенсус на експерти и експертни становища относно наличието на терапевтично въздействие (лечебни ползи) на съответната физиотерапевтична процедура върху последиците от КОВИД 19;

г) Портфолиото от възможни физиотерапевтични интервенции, които се предлагат от регистрираните в сайта лечебни заведения за рехабилитация – чрез събиране и актуализиране на информация и оферти от тези заведения;

д) Детайлите, които са необходими за разработване на туристическия продукт (за здравен туризъм) и на основните и допълнителни услуги, свързани с предоставянето на физиотерапевтичните интервенции (спецификации на физиотерапевтични процедури, здравни специалисти, разположение, разстояние до летище, гара, автогара, вид настаняване, вид хранене, какво включва цената, детайли по пребиваването (домашни любимци, развлечения, sports & nature, culture and history, климат, места за паркиране и др.)

1.2. Определяне на стойности, отразяващи „степента на терапевтично въздействие“ ^[1] на всяка от възможните физиотерапевтични интервенции, върху всеки от идентифицираните ключови (значими) наблюдавани последици (или симптоми?):

1.3. Определяне на стойности отразяващи „леснотата на прилагане“ ^[2] на всяка от физиотерапевтичните интервенции върху всеки от ключовите симптоми

1.4. Анализ на ефикасността на физиотерапевтичните интервенции за които експертите са установили, че имат терапевтично въздействие (лечебни ползи) върху някоя последица  от КОВИД 19.

1.5. Приоритизиране на най-ефикасните  физиотерапевтични интервенции и обединяването им в пакети, като се търсят синергични ефекти от обединяването.

Физиотерапевтите и лекарите, които поставят оценка на степента на терапевтично въздействие трябва да получат от разработчика он-лайн интерфейс, чрез който удобно да определят и нанасят стойности.

Стойностите се определят съвместно със специалисти и практици по здравен мениджмънт.

1.6 Общи положения

В този пилотен проект, системата за подпомагане на медицински решения първоначално ще се осъществи чрез по-елементарни инструменти – математически програми и електронни таблици. Техният интерфейс е познат, имат вградени формули и логика, които позволяват да се решат проблемите, съдържат вградени езици и макроси за по-сложни модели, позволяват да се ползват данни от други бази данни и да се конвертират.

Първоначално ще се използва „Матрица за приоритизиране“, по модела разработен от A. Hartman и J. Sifonis ^[3]

Едва на следващ етап, когато се натрупа емпирична информация от експлоатацията на тази  по-елементарна система, може да се предвиди създаването на специализиран софтуер, с вградени в него модели, притежаващ характеристиките на пълноценен изкуствен интелект, за подпомагане на медицинските решения в областта на физиотерапевтичното третиране на последиците от КОВИД 19.

2. Модул за алгоритмична диагностика

ТОВА Е ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО! Този модул е ключов за проекта!

2.1. Окомплектоване на система от съществуващи на пазара клинични инструменти датчици и устройства в областта на т.нар. „self data“ (самоизмерване) и от разработени тестове, въпросници за самодиагностициране и самотестване на последиците от КОВИД 19.

Първоначалното пазарно проучване ще обхване инструменти датчици и устройства за  самоизмерване на: кръвно налягане, SpO2, телесно тегло, фитнес показатели, честота на дишане/брой вдишвания в минута, сърдечна честота, телесна температура, PEF, FEV и кръвна захар).

КОИ ОТ ТЯХ, ИЛИ ДРУГИ, ЩЕ БЪДАТ ВКЛЮЧЕНИ В СИСТЕМАТА ЩЕ РЕШАТ ЛЕКАРИТЕ, съъгласувано с разработчика. Това ще стане на етап 1.1.1 б)

Тестовете представляват специфични инструменти (скали за оценка) позволяващи да се класифицира тежестта на даден симптом, като се превърне субективното лично преживяване на различни усещания в цифров параметър, показващ интензивността на преживяното усещане.

Медицинската част на тестовете, въпросници за самодиагностициране и самотестване на последиците от КОВИД 19 ще се задава от медицинския екип, а съгласувано с тях, разработчикът трябва да предложи приятелски интерфейс за лесно тестване.

Скалите се разграничават едни от други, като ще се използват:

-„дискриминационни“ (които разграничават популациите в изследването въз основа на нивото на възприемане на усещане) от „оценъчни“ (които идентифицират вариации по отношение на изходното състояние).

-„категорични“ скали, които количествено определят усещането според категориите (лека, умерена и тежка), от „аналогични“ скали (където определянето на тежестта е по аналогия).

-„директни“ (които изследват директно нивото на възприеманото усещане) от „индиректни“ (които оценяват например дейностите, които се ограничават в ежедневието).

-„едноизмерни“ скали (които отчитат само вида дейност, която провокира усещането) от „многомерните“ скали (които отчитат и други аспекти, като функционално увреждане, големината на натоварване, степента на усилие, свързано със усещането).

-„клинични“ (попълнени от пациента по време на медицинско интервю) от “психо-физически“ (оценяващи интензивността на симптома, като отговор на стимул, физическо упражнение или медикамент).

2.2. Разработка на интерфейси към клиничните инструменти датчици и устройства и устройства, тестове, въпросници за самодиагностициране и самотестване на последиците от КОВИД 19

С цел приемане за обработка на техните пациентски записи.

Идентифицират се съществуващите устройства/датчици, които поддържат връзка с компютър или телефон чрез кабелна, WiFi или Bluetooth връзка – примери за такива може да се видите тук.

Подходящите устройства/датчици се предлагат на медицинския и административния екип на проекта и заедно се изберар онези, които са подходаящи (на които данните да могат да бъдат «четени, или на които производителят е описал достатъчно добре интерфейсите, протоколите).

На някои производители се предлага да вградим техни датчиц в системата и на това основание да поискаме допълнителна информация. Теоретично можем да договорим с производители, и да ни направят интерфейси, особено ако намерим производители – МСП.

Когато бъдат изберани датчици – програмистите ще направят/ползват наличните интерфейси (мобилни или уеб) за тях.

2.3. Цифровизиране и еднозначно идентифициране на пациентските записи от множество системи за информиране (постъпилите медицински книжа, въпросници за самодиагностициране и самотестване, тестове, прегледи, резултати от образна и функционална диагностика), които предоставят разнородна, лошо структурирана, полуструктурирана и неструктурирана информация.

Тази лошо структурирана информация е предназначена да помага на тези, които вземат решения – хора, изправени пред също така лошо структурирани проблеми.

„Обективизиране“ на някои определящи за здравето на човека фактори, като физическата активност, хранителната диета, взаимодействията с другите, собствената преценка и т. н.

Двете хипотези са възможни в практиката, затова ще се разработят:

а/ Въвеждане и съхранение на сканиран или снимани документи.

б/ Попълване на унифицирани формуляри за резултати от изследванията (от потребител или от модератор).

2.4. Разработване на експертна система/изкуствен интелект за определяне (чрез анализ на пациентските записи) на:

а/ началното състояние/диагноза, при приемане на пациента и финалното – при изписване;

б/ рехабилитационния потенциал на пациента;

в/ препоръчаните рехабилитационни интервенции (процедури) и техните интензитет, продължителност и честота, зависещи от рехабилитационния потенциал на пациента и определената вече чрез Матрицата на Х/С ефикасност на съответната рехабилитационна интервенция/процедура.

2.5. Тъжно е, но НЯМА унифицирани или поне – общопризнати стандарти за цифрово предоставяне на измерените клинични параметри.

Има обаче достатъчно икономически достъпни, свързани устройства (датчици) в областта „self data“ – щом ги купуват, значи вероятно са технически надеждни. Всеки датчик някак си се свързва, за да подава информация за обработване. Дистанционната и персонализиранат медицина са навлязли доста, свързани устройства, DSS системи, мобилни приложения, които се «хранят» от такива датчици – много. Те могат да послужат за определяне на стандарт за събиране и управление на събираните здравни данни, коио се измерват.

За другият вид данни (докладвани пациентски резултати и резултати от тестове) ще се разработят собствени стандарти или ще ползваме нечий чужд.

2.6. Окончателен отговор на въпросите „кои данни са определящи?“ и „дали са еднозначно определящи?“  ще даде медицинския екип, след старта на проекта

Засега на базата на достъпните научни публикации, може да се очаква, че определящи (и то- еднозначно) за всички пациенти ще бъдат данните от лечението: лека и средно тежка форма – лекуван в дома; тежка форма – лекуван в болница; тежка форма лекуван в дома поради липса на място в болница; много тежка форма – лекуван в интензивно отделение + обдишване; големи дози кортизон;

Еднозначно определящи за всички са и предшествуващите заболявания преди КОВИД-19: хипертония; болести на ЦНС  (епилепсия, ИМИ, периферни); чернодробни проблеми; диабет; бъбречни проблеми; бъбречно каменна болест и др.)

За отделния пациент, някои от параметрите са определящи еднозначно, а други – в релация с други парамететри.  Очаква се, че определящи, в зависимост от последиците от КОВИД-19, да бъдат няколко от следните показатели, които трябва да бъдат цифрово представени:

Това е „дълъг списък“, тоест разширен списък на параметрите, очаква се медицинският екип на проекта да предложи някои от изброените параметри да отпаднат от този списък.

2.7. ВАЖНО: Експертната система няма задачата да поставя диагноза, а да препоръча кои рехабилитационни интервенции (процедури) да бъдат приложени и техния интензитет.

Окончателнито решение взема физиотерапевта. 

Цифровото представяне на параметрите и релативността им, изисква сериозен експертен медицински ресурс, който трябва да се предвиди.

3. Модул за измерване и проследяване на ефекта от физиотерапевтичната интервенция

3.1. Личен кабинет (личен акаунт)

Това е личното пространство на пациента върху корпоративния сайт.

По подобие на сайтовете на авиокомпании, институции, болници – места, които предоставят персонални услуги и в които личността на потребителя има значение.

Личния кабинет е достъпен само за регистрирани пациенти, достъпът е с парола.

През него се достъпва персоналната информация, както в суров вид, така и обработена (личната програма, тренд на оздравяването, анализи на показателите, …), персонални съвети, рецепти, ……

Могат да се натрупват бонуси и промоционални точки.

През личния кабинет се подават молби, искания, предложения, рекламации,

3.2. Пациентски дневник

Данните се въвеждат през мобилния телефон или личния кабинет на пациента/лекаря.

При необходимост, данните могат да се препредават на лекар-специалист.

След приемане на данните от постъпилите документи, въпросници за самодиагностициране и самотестване, тестове, и резултатите от клинични инструменти датчици и устройства, образна и функционална диагностика и от прегледите, сървърът връща обратно към телефона статистика за предходните дни (може да е разделена на времеви пояси сутрин, обяд, вечер и преди лягане).

За по-лесна интерпретация и разбираемост данните се представят под формата на таблици и графики

А след получаване на данни се връща потвърждение, че данните са получени, в който и да е формат, стига да е приложим и адекватен.

Връща и хистограма с цветна индикация на установените и референтните нива, установените и стандартните отклонения, честота на епизодите (ако има такива). Идеята е да се стимулират пациентите да обръщат повече внимание на физиотерапевтичните процедури и да коригират начина си на живот.

3.3. Следи се за ниски и високи нива, а при необходимост се алармират пациента и отговорното здравно лице чрез SMS съобщение (функция за напомняне и предупреждение и изпреварване на рисковете);

3.4. Препоръки за рехабилитацията след изписване.

3.5 На всеки пациент се изисляват собствени референтни прагови (минимални и максимални) нива на дадения параметър, отчитащи състоянието на пациента и стадия на рехабилитацията.

3.6 Чрез игрови моменти (ролеви игри, симулация, драматизация) пациентите могат да бъдат насърчавани да правят измерванията си колкото пъти дневно е необходимо?

Обучаемите се поставят в реална ситуация, всеки в специфична роля, с ясни инструкции за действия и краен резултат. Прилага се в група, он-лайн.

Ролевата игра може да е спонтанна, може задачата да е дадена за домашно – като проучване, а разиграването да се случва в групата. Ролевата игра може да се прилага и като оценяване.

Измислянето на казусите и методическите материали са грижа на външни изпълнители.

3.7 Пациенти с по-висок риск за влошаване на състоянието, се приоритизират в системата

3.8 Осигурява се е възможност за натрупване на съпоставими и съвместими здравни данни за целите на научни изследвания

4. Модул за съпровождане на пациента след изписване

4.1. Телемедицинска система базирана на GPRS и телефон, телефонна и WEB обратна връзка

4.2. Софтуер за мобилния телефон

4.3. Свободен достъп (в работно време) до медицинско лице за съвети и виртуална помощ за рехабилитация. Чат + опция за гласова комуникация + изпращане на снимки, копия от документи, др.

4.4. „Личен кабинет“

4.5. Пациентски дневник за записване субективни симптоми и оплаквания, въпроси свързани с процедурите и измервания

4.6. Достъпът до данните е контролиран –  дефинират се различни права за достъп на пациент, здравно лице, техническа поддръжка, евентуално – здравната система.

Достъпът до информацията на сървъра става чрез стандартен интернет браузър, посредством „личния кабинет“ страница на пациента, защита – с парола.

4.7. Опция за включване на «Машинното зрение» – камера, за дистанционен преглед.

4.8. Интегриране на някои от специално разработените игри, подобряващи когнитивните функции – за онези, които са преболедували тежко и са загубили някои когнитивни функции..

По забавен начин спомагат за създаване на невронни връзки и мрежи в зоните на мозъка отговорни за загубените умения. (Мозъкът функционира подобно на мускулите: както го тренираш, се развива, като не го ползваш – закърнява). Може да се комбинира с музика, звуци.

Ще се използват и подходящи видеоигри (игpaeйĸи видeoигpa, възpacтни пациенти ca пoдoбpили ĸoгнитивни yмeния (зaдъpжaнeтo нa внимaниe въpxy нeщo и въpшeнeтo нa няĸoлĸo нeщa eднoвpeмeннo).

5. Модул за обучение на пациентите:

5.1. Всички Методики и медицински консенсуси относно рехабилитацията след КОВИД 19 настояват:

– пациентите да бъдат обучени за начините за продължаване на рехабилитацията след изписването, процедурите, режима, диетите, самоизмервнето и самотестването, «жълтите» и «червени» флагове (критични стойностна измерените параметри), предпазни мерки срещу повторно заразяване,  и т. н..

– да бъдат обучени и техните близки и роднини, как да им съдействат при възстановяването и как да ги предпазват.

– медицинските специалисти да се обучават за използването на цифровите инструменти и относно новостите.

– и едните и другите се обучават в познаване на националните правни и административни рамки.

5.2. Това може да стане присъствено (по време на възстановяването в заведение) и он-лайн.

Понеже възстановяването в болница/санаториум не е почивка а тежка дейност, остават малко време и сили за обучение, затова изключително важно е обучението след това, он-лайн, «у дома» и да се гарантира приемственост между обучението в болница/санаториум и е-обучението след това, он-лайн, «у дома»

5.3. Заинтересованите власти получават възможност да интегрират тяхна рехабилитационни и учебни програми онлайн.

5.4. Включва инструменти за комуникация, информация и мотивация.

5.5. Включва инструменти, даващи  препоръки:

– относно доброто физическо състояние или подходящия хранителен режим

– относно начина на живот, ежедневните занимания

5.6. Ползват се:

– образователни видеоклипове;

– ръководства с инструкции;

– дистанционна консултация (телерехабилитация);

6. 6. Модул за установяване на виртуална общност

6.1. Виртуалната общност ще се формира на база на общия интерес

Ще бъде инструмент за общуване на хора със сходен проблем, ще се обсъждат добри практики, проблеми, впечатления от конкретните доставчици на лечебно въздействие.

6.2. Ще бъде транснационална, транскултурна.

6.3. Как да изглежда – ще се питат тези, за които е предназначен да дадат добри идеи, но ще бъде нещо, като „форум“, със пациентите и пострадалите от КОВИД 19.

6.4. Ролята на ИТ-разработчика в „установяване“ на тази общност е да създаде среда, инструмент за общуването, за да се избегне ползването на контролираните и цензурирани социални мрежи.

Electronic stethoscopes

Digital devices for cardiac auscultation

[1] а) N физиотерапевти поставят оценка на степента на терапевтично въздействие, по скала от 0 до 3 (0 – няма въздействие; 1 – слабо въздействие; 2- средно въздействие; 3 – силно въздействие)

б) резултатите на физиотерапевтите се  осредняват ……. (как??)

[2] „леснотата“ се оценява в зависимост от: цена, доколко зависи от квалификацията на персонала, организационно удобство (напр.: отдалеченост, температурни), комфорт на пациента по време на процедурата, външни задържащи фактори, рискове и странични въздействия, взаимно допълване с друга процедура, противопоказания, имидж на процедурата пред пациентите)

[3] Методът, разработен за приоритизиране на проекти, ще се приложи за приоритизиране на физиотерапевтични интервенции, след като се адаптира.  „Икономическите ползи“ използвани в оргиналния метод, за определяне на стойностите по ординатата, се заменят с „терапевтичните ползи“, тоест – със „степента на терапевтично въздействие“